Плана планина
Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. Първоначално планината е била смятана за част от Витоша. За пръв път братя Шкорпил я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана и я обособяват като отделна планина.
я се издига в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. На североизток и изток Панчаревският пролом и язовир „Искър“ на река Искър я отделят от Лозенска и Вакарелска планина, части от Ихтиманска Средна гора. На югоизток, юг и югозапад склоновете ѝ се спускат към Самоковската котловина, а на запад седловината Ярема (1290 м) я свързва с Витоша. Като конфигурация Плана наподобява Витоша, т.е. има овална форма с размери 20/17 км.
Планината има обширно заравнено било на височина 1250-1300 м. Най-високата ѝ точка е връх Манастирище (1337,4 м), разположен в северната ѝ част, на около 2 км северно от село Плана. Други по-високи върхове са: Мухчел (1325,6 м), Главева могила (1315 м), Вишино бърдо (1313 м).
Изградена е от Планския диоритов плутон, вместен всред кристалинни и седиментни скали с терциерна възраст. В подножието ѝ по разломните зони бликат минерални извори (Белчински бани и Железница). Климатът в по-никите части е умереноконтинентален, в по-високите планински. Отводнява се от левите притоци на река Искър: Егуля – приток на Железнишка река, Планщица, Палакария, Вуйна, Порколица и др. Преобладаващите почви са Канелени, светлокафяви и тъмнокафяви горски. По-голямата част от Плана е покрита с редки иглолистни и широколистни гори и пасища. В миналото планината изцяло е била покрита с гори, голяма част от които са изсечени за местното рударство. Част от северната ѝ половина е включена в НАТУРА 2000.
